Evangeline R.

Брой мнения : 2 Join date : 03.07.2012

Еванджелина Р.
17 години.
31 октомври,1995.

Най- обикновена нощ в предградията на Париж. Във всички къщи беше тъмно.. е като изключим прозорчето в къщата на семейство Р. Там все още имаше една стая, където светеше и се виждаха силуетите на двама мъже крачещи из стаята. Всъщност това бяха доктор де Леморт и господин Пиер Р. Приглушените им гласове достигаха до малкото около петгодишно момиченце прилепило ухо до ключалката.
- Съжалявам, господин Р., но тя ще умре тази вечер. Не мога да направя нищо. Единствено да облекча мъките й с лекарства.
Последва удар с юмрук в стената от отчаяния съпруг. Обичаше жена си. Даже думата 'обич' бе слаба за това колко много я обожаваше. Би отишъл на луната, ако тя пожелаеше. А сега.. сега му казваха, че няма надежда?
- НЕ! Трябва да има начин, моля ви, умолявам ви помогнете й! Вие сте най- добрият в града! Не ме интересува колко ще струва, просто й помогнете, моля ви!- Пиер дори не забелязваше кървящата си ръка.
- Наистина съжалявам, сър. Но няма какво да се направи. Сбогувайте се с нея и ако искате извикайте дъщеря си- Еванджелина- когато детето стане утре сутрин майка му едва ли ще бъде на този свят.- с тези думи доктор де Леморт стегна куфарчето си и напусна стаята. Не забеляза малкото детенце, което се скри зад една от колоните в къщата, за да не го видят. Ева беше на пет годинки- не разбираше и думичка от това, което говореха, но разбра че става нещо с майка й. Нещо лошо. Плахо пристъпи в болничната стая. Загледа уплашено жената, която наричаше 'мамо'. Толкова крехка, слаба, жълта.. Под очите й имаше огромни кръгове дишането й бе хрипливо. Това място адски плашеше момичето. Мирисът на болница и мирисът на нещо друго.. нещо сладникаво.. гадно... обхванало цялата стая. Макар и да не го знаеше това бе мирисът на смъртта.
- Татко?- прошепна тя и отиде при него. Той вдигна малкото копие на майката и Еванджелина се сгуши в баща си. Двамата останаха така чак до сутринта наблюдавайки как животът си отива от Анабел Р.

- Не, не, не моля те, татко, НЕ!- Еванджелина вече на 12 години тичаше през къщата, която някога бе нейн дом. Сега беше живият Ад. Пиер сграбчи пищящото и бягащо момиче, разкъса дрехите й и я метна върху леглото. Ева се бореше със зъби и нокти, но не можеше да надделее над силният 39- годишен мъж, който някога с любов наричаше 'тати'. Агонизиращият писък на момичето раздра нощта.

Алекс и Крис надничаха зад ъгъла наблюдавайки новото момиче. Тя изглеждаше напълно отегчена и драскаше нещо в тетрадката си.
- Това момичето, което е убило баща си ли е?- прошепна Крис- закръгленото момченце, което се боеше от всичко и поради тази и разни други причини се намираше в психо- отдела на затвора за Малолетни.
- Тя е.- потвърди Алекс без да откъсва очи от нея. Той пък беше тук, защото.. всъщност никой освен докторите му нямаше и на представа защо той е тук. Изглеждаше напълно нормален с изключение на погледът му присъщ за сериен убиец.
- Да се омитаме, преди да го е направила и с нас.- прошепна Крис и затрепера.
- Омитай се, ако искаш. Аз отивам да се запозная с нея.- каза Алекс и заряза Страхливеща отивайки при момичето.
- Нещо против?- попита той Ева и тя поклати глава, сваляйки краката си от пейката, за да направи място на момчето.
- Защо си тук, непознато момиче?- попита Алекс наблюдавайки я.
- Еванджелина. Името ми е Еванджелина. И съм напълно сигурна, че знаеш защо съм тук и защо няма да изляза от тук до края на живота си.- отвърна тъмнокоската.
- Знам официалната версия. Питам те за истинската версия.- отвърна той и й се усмихна лекичко. Имаше нещо странно в това момче. Имаше поглед на убиец, но Ева усещаше, че не е.
- Защита.- отвърна тя тихо.
- Това има много значения.- отвърна и той.
- Да много значения. Но очевидно това да бъдеш изнасилвана, наранявана с нож и единственото, което да направиш 1 единствен път е да се защитиш.. и дъртият мъчител да умре и 'бам' автоматично се озоваваш в Центъра за Малолетни и то не къде да е, а в отдела за психично- болни.- Ева издиша тежко, когато приключи. Алекс кимна замислено.
- А ти защо си тук?- попита Лин. Отговорът бе загадъчна усмивка, след която момчето се изправи и тръгна по коридора. Еванджелина се загледа към него и се подсмихна.

- Бягай, Ева, бягай!- Алекс крещеше докато и двамата бягаха към изхода. Момчето изостана и Еванджелина се спря, за да го изчака.
- Тичай няма да те настигна, лекарствата..- той не можа да довърши- изкашля кръв и припадна на земята. Ева не можеше да го остави така. Не и в този пожар. Но златистите пламъци бяха обхванали всичко скоро щяха да стигнат и до тях- момичето промълви 'Съжалявам' и избяга навън.

________________________________________________________________________________

Еванджелина се изправи рязко от леглото задъхана. Отметна полепналата по изпотеното й лице коса и отиде до банята. Небето в Хавай вече просветляваше, но не и умът на Ева. Всяка вечер от както бе избягала от Центъра сънуваше един и същи кошмар- откъслечета ужаси от миналото й. Тя отиде до банята и наплиска лицето си с вода. Погледна се в огледалото. Дългата й вълниста, светло-кестенява коса обрамчваше пребледнялото й лице. Ярко- зелените й очи гледаха неспокойно. Тя погледна часовника. Почти стана време да посети Алекс- той бе преместен директно в психиатрия в Хавай- след пожара.. лицето му бе обезобразено и голяма част от тялото му. Не можеше да ходи, да говори, просто седеше в инвалидната количка и гледаше през прозореца без да помръдва. Това бе единственото, което я свързваше със старият й живот. Всеки ден без изключение тя ходеше да го вижда сутрин и вечер. Въпреки оскъдните си средства плащаше престоя му там, надявайки се, че някой ден той отново ще проговори.. ще проходи..

Заглавие: Re: Evangeline R. Съб Юли 07, 2012 11:35 am

Oдобрена : )